Гергьовден е деня, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 – ти май. Официален празник - Ден на храбростта и Българската армия. Чества се като празник още от създаване на армията. Официално обявен с указ № 5 на княз Александър I на 09.01.1880г. На първи януари същата година, с указ № 1 е учреден и военният орден – за храброст, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
Чества се и като главен празник на овчаря.
През 1946 г. управлението прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря“. Традицията е възстановена на 27.01.1993г. с постановление № 15 на МС.
Църковен празник - Свети Георги Победоносец
На Гергьовден ден православната църква чества деня на Свети Георги Победоносец - мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан.

Имен ден – Гергьовден

Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България следИвановден, отбелязван от около 200 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория,Генка,Генко, Галин, Галина, Галя и други.
Народен празник
В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и,Хъдърлез, Адрелѐс, сред мюсюлманите и помаците. Празникът е календарно обвързан - празнувал се е на 23 април (днес се празнува на 6 май) и се чества във всички територии населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това му разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Гергьовден се празнува в чест на Св. Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от траките, според другиот славяните, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
Но така или иначе в българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее:
Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден.
и:
Днес е свети ден, Великден,
ощ' по-хубав Гергьовден.
или:
На личен ден съм родена,
на личен ден Великден,
а ощ' по̀ на личен кръстена,
на личен ден Гергьовден.
На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.

Росата и водата

В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“, като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че ще така щесе сдобият с дете. Друг обреден момент, свързан с росата е събирането и носенето ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.
Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. В Чепеларе българите-мюсюлмани след ходенето в росата отиват на аязмото Св. Георги, където се измиват или се изкъпват. В реки и извори се къпят и в целите Средни Родопи, както и в Тревненско и Казанлъшко. Както при росата, така и при измиването с вода съществува обичаят да се носи в къщи вода (на някои места тя се носи в пълно мълчание - т. нар. мълчана вода), с която се замесват обредни хлябове. Някъде (Разградско, Пловдивско) се вярва че на този ден водата е толкова лековита и даваща сила, че дори мечките се къпят за първи път в годината на този ден.
Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е особено плодоносен- „Всяка капка носи жълтица“.

Зеленината и обредите за плодородие

След къпането в росата, на връщане към домовете си, хората берат свежи зелени клонки (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си. В Кюстендилско момите берат репей и го слагат по дрехите си, за да се лепят момците по тях; момите-помакини от Чепеларско „търсели любовното биле делидилен“ и се закичват с него да са търсени.
Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Освен люлеенето, почти из цялата българска етнична територия, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината.
Вярва се още, че както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила и затова се берат и билки. Вярва се още, че този ден е особено подходящ за магии за обиране на плодородието от чуждите имоти и затова в нощта срещу празника магьосниците правят своите магии за „превземане“ на чуждото плодородие - „мамят“ плодовете на нивите и млякото и плодовитостта на живата стока. За да се предпазят от това на някои места в България гледат да убият змия в деня преди Гергьовден и на самия ден пръскат мляко през устата ѝ. Смята се и че този ден е един от най-подходящите дни в годината за т. нар. сваляне и издояване на месечината от магьосниците, които уж я превръщат в крава и я издояват, придобивайки власт над млякото.
На този ден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде вземат слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка. На съдовете, в които доят овцете, се слага здравец, босилек и други зелени билки или се забождат раззеленени клони в средата на имота.
Обреди около животните и жертвеното агне

Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.
На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша, като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят врата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница). По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък“ с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.
Повеместно разпространен из цялата българска етнична територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото:
„ ... къща или задруга, дето не се заколи агне на този ден, считала се вън от вярата, вън от селото...”
Изборът на жертвеното животно е различен - някъде това е първото родено агне през годината, другаде - агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни.
В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се мазват децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд, (в който също има зеленина), и се заравя в земята на чисто място (в смисъл далеч от бунище, тоалетна, капчук и др. места, които в народните представи се определят като „нечисти“), където не се стъпва. На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и се следи кръвта да попие в земята. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата (ако е заколено в къщи, кръвта му се отнася и се хвърля в реката). След празника костите на жертвеното агне също се хвърлят в течаща вода („да тече млякото като вода“), заравят се в нивата или в мравуняк („да се въдят овцете като мравки“). От тях някъде запазват кокалчето от предния десен крак, което използват на следващата година при украсата на обредните гергьовденски хлябове, както и предната плешка - с нея лекуват децата от уроки. В Родопите по предната плешка се гадае за плодородието през годината и съдбата на стопанина.
Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.

Празничната трапеза за Гергьовден

Тя обикновено е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина - обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.
Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите“, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.
На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги - обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

Песни за Гергьовден

Свети Георги и сестрата на Свети Димитър

Излягъл ми й Свети Димитър
из мали врата, та в градинчица,
да си разсажда дребни фидани,
дребни фидани, златни абълки.
Както ги сажда, тъй ги нарича:
- До обяд да се ванете,
до пладне листи листете
цвят ми цъфнете дребен марагарец,
рожба родете зкюлатни абълки!.
Излягла беше Димитру сестра
из мали врата, та в градинчица,
та в градинчица под абълчица,
да си зашива дребънко шите,
дребънко шите, щичътя крилца.
Че я загледа най-добър юнак,
най-добър юнак, свети Георги.
Че привлязе темно яхъри,
че изкара най-добър коня,
че му се качи на добра коня,
че си отзе син боздуган.
Коня яреше, боздуган вие,
както го вие, тъй го завърли
Димитру бъшча под абълчица.
Димитру сестра поли прегърна,
поли прегърна, клетва почете:
- Ой Гьорге, Гьорге, ти свети Гьорге,
да си не с'яриш най-добра коня! -
Отде я зачу свети Димитър:
- Мър малчи, сестро, хош онемяла,
хош онемяла, хош ослепяла,
той с мене ходи, та тебе либи!

....
Свети Георги и три синджира самодивски

Тръгнал ми е свети Георги
сутром рано на Гергьовден
да обижда зелени нивя,
зелени нивя, росни ливади.
Срещум среща три синджира,
три синджира самодивски:
първи синджир се орачи.
Отговарят се орачи:
- Добра среща, свети Герге.
- Дал бог добро, юначета. -
Отговарят се орачи:
- Отърви на, свети Герге,
от тоз синджир самодивски.
Ще та дарим добра дара:
триста кила бяло жито. -
Отговаря свети Герги:
- Не ще Герги триста кила,
най ще Герги превит кравай
и той да е от се сърце,
от се сърце на деня му. -
Пак си тръгна свети Герги
да обижда зелени нивя,
зелени нивя, росни ливади.
Срещум среща втори синджир,
втори синджир самодивски,
втори синджир се копачи:
- Добра среща, свети Герги. -
- Дал бог добро юначета. -
Отговарят се копачи:
- Отърви ни, свети Герге,
от тоз синджир самодивски.
Ще та дарим добра дара,
добра дара триста мери,
триста мери ройно вино. -
Отговаря свети Герги:
- Не ще Герги триста мери,
най ще Герги крундил вино,
и то да е от се сърце,
от се сърце на деня му. -
Пак си тръгна свети Герги
да обижда зелени нивя,
зелени нивя, росни ливади.
Срещум среща трети синджир,
трети синджир се овчери.
- Добра среща, свети Герге. -
- Дал бог добро, юначета. -
Отговарят се овчери:
- Отърви на, свети Герге,
от тоз синджир самодивски.
Ще та дарим добра дара,
добра дара триста овна. -
Отговаря свети Герги:
- Не ще Герги триста овна,
най ще Герги шаро ягне,
и то да е от се сърце,
от се сърце на деня му. -
Ой наздраве, свети Герге,
тебе пеем, бога славим
сутрум рано на Гергювден.

....
Втори вариант:
....
Тръгнал ми е Свети Георги,
ей Коледо ле, мой коледо,
да си обидва синорите.
Па си срещна три синджира робе.
Първи синджир - все ораче,
втори синджир - все овчаре,
трети синджир - все лозаре.
Па се молят вси ораче:
- Пусни назе, Свети Георги,
хариза щем ти триста коли,
триста коли с бело жито.
- Яз ви не ща триста коли,
ми ви сакам една питка
за моя ден, Гергьовден.
Па се молат вси овчаре:
- Хариза щем ти триста овни,
пусни назе, Свети Георги!
- Яз ви не ща триста овни,
ми ви сакам едно шиле
за моя ден, Гергьовден.
Па се молят вси лозаре:
- Пусни назе, Свети Георги,
хариза щем ти триста ведра,
триста ведра - руйно вино.
Свети Георги отговаря:
- Яз ви не ща триста ведра,
ми ви сакам една ока
за моя ден, Гергьовден.
Па извади тънка сабя,
та разсече три синджира.
Текнали са дор три реки,
първа река - жълто жито,
втора река - бело млеко,
трета река - руйно вино.
И си дума свети Георги:
- Хайде жито по ораче,
хайде млеко по овчаре,
хайде вино по лозаре.
Да се радват тъй на вазе!
Хай наздраве Свети Георги.

....
Свети Георги обхожда нивите

Рано рани свети Гьорги
рано рани преди слънце,
та възседна врана коня,
та обиде всичко поле,
всичко поле, всички ниви,
и зимното, и летното.
От дома си весел пойде,
от поле се сърдит върна.
Попита го стара майка:
- Леле варе, свети Гьорги,
що от дома весел пойде,
от поле се сърдит върна?
Свети Гьорги отговаря:
- Леле мамо, стара мамо!
Като питаш, да ти кажа -
зимното е вретенило,
а летното сега никне!
Кога било на Спасовден,
рано рани свети Гьорги,
рано рани преди слънце,
та възседна врана коня,
па отиде да обиде
всичко поле, всички ниви,
и зимното и летното.
От дома си сърдит пойде,
от поле се весел върна.
Попита го стара майка:
- Леле варе, свети Гьорги,
що от дома сърдит пойде,
от поле се весел върна?
Свети Гьорги отговаря:
- Леле мамо, стара мамо!
Как да не се весел върна? -
Зимното е изкласило,
летното е вретенило,
ливадите за косене!

....
Свети Георги намира злато и сребро за три черкви

Заправил бе свети Гьорги,
заправил бе три черкови,
три черкови - манастири.
Стребро му, злато не достигна,
бял маргарит привършил бе.
Че си тръгна бяг да бяга
покрай тиха бял Дунава.
На път срещна свети Гьорги,
на път срещна Божа майка.
Отдалек са сбогували,
отблизо си селям взели.
Отговаря Божа майка:
- Къде така, свети Гьорги,
къде така път пътуваш,
път пътуваш, друм друмуваш? -
Отговаря свети Гьорги:
- Заправил бях три черкови,
три черкови - манастири.
Стребро ми, злато не достигна,
бял маргарит привършил бях,
че си тръгнах бяг да бягам
покрай тиха бял Дунава. -
Отговаря Божа майка:
- Върни са, върни, свети Гьорги,
та си иди тука доло,
тука доло в долно селце.
Там си има три дукяна,
три дукяна без оцяна:
първи дукян - само злато,
втори дукян - само сребро,
трети дукян без оцяна,
без оцяна бял маргарит.
Ще направиш три черкови,
три черкови - манастири. -
Наздраве ти, свети Гьорги,
от бога ти тва наздраве.

....
Свети Георги и Божа майка

Свет Георгия сив кон седла,
че да иде на надоле
до негово сиво стадо,
да го виде и обиде
живо ли е, здраво ли е,
ягни ли се, кози ли се;
оседла го, возседна го,
па си пойде на надоле.
Срещнала го Божа майка:
- Добра среща, свет Георгию,
ако бог да, къде ч`идеш? -
- Че да идем, Божа мале,
до моето сиво стадо,
да го видем и обидем
живо ли е, здраво ли е,
ягни ли се, кози ли се. -
Проговори Божа майка:
- Върни ми се, свет Георгию,
сега язе от там идем;
живо, здраво сиво стадо,
овчици се изягнили
се овчета ваклевчета,
а овнета калешчета;
козици се изкозили
се козета белобочки,
а ярчета ярчорожки;
живо, здраво овчарете,
ощ по-боле кехаите,
да тебека хабер прата:
да им готвиш златни страги
и ведренца оковани;
кога бъде на Гергьовден
ще подвръта сиво стадо,
че да мъза чембер млеко,
свет Георгию за светого.

....
Свети Георги гради манастир

Натварял ми й, коледо ле, свети Герги, коладе ле,
три гемийки сухо сребро,
сухо сребро и от злато,
че ги спусна в Черно море,
в Черно море и бял Дунав.
Даде Господ харян ветрец,
да закарат три гемийки
сухо сребро и от злато.
Закара ги татак долу,
татак долу в Кара Влашко,
в Кара Влашко и Богданско,
дето слънце не огрява,
дето слана не опада,
дето куче не полава,
дето петел не попява.
Свети Герги покрай ходи,
покрай ходи, Бога моли:
- Да би дал Бог долян ветрец,
да изкарам три гемийки,
три гемийки сухо сребро,
сухо сребро и от злато!.
Де го зачу Вишен Господ,
той му даде долян евтрец,
та му изкара три гемийки;
изкара ги на сух пясак,
изгради си свети Герги,
изградил ми й нов манастир,
нов манастир с три алтаря,
с три престола, с три кубета:
първи престол Млади Богу,
втори престол Божи майци,
трети престол свети Ивану.

....
НОЙКО ЧОБАН И СВЕТИ ГЕОРГИ

Звъннало ми й ясно звънче -
хей Добре, момне ле, коладе ле! -
то не било ясно звънче,
то най било малка мома,
тя си буди милян братяц:
- Стани, стани, милян братяц,
че ти й стадо префърляло
през два, през три кадалъка!
- Моето стадо не е само,
свети Герги напред върви,
на рамо му й кован тупор,
да си сече тънки пръти,
да си вие вита страга.
Ще си запрем сиво стадо,
ще си издоим бяло мляко,
ще подсирим бяло сирене,
ще си идем на черкова,
да поминем свети Герги
сино ягне опечено.
Туй наздраве в тая къща,
на имане, на ступани!
....
Свети Георги и ламя

Научила се ламята,
ламята и зъмета
на ден по едно да изяда,
тогаз водица протече.
Сичките се изредили,
за царю ред е дошло,
за царя, цар Костадин;
една дъщеря имаше,
Билянка, с билки сторена
и на билките кръстена.
Мило му да я проводи,
три дни я напред облякоха,
гледаха я, нагледаха,
думаха и, надумаха и са.
Че и даде майка и,
даде и златна нащрапа,
че я на вода проводи.
Царица от сарай гледа,
бели си ръце чупеше,
дребни си сълзи ронеше
и пак си вярно говори:
- Биленке, къзъм Биленке,
ти си със билки родена
и на билките кръстена,
нека са Господ смили,
нека са смили на тебе
и мене да аджедиса!
Като Билянка отиде
и свети Йорги де дойде,
де дойде той при Билянка.
Той легна на Билянкино,
на Билянкино коляно,
вярно Билянки думаше:
- Ти да ма малко попощиш
и ази ако позаспя,
ти да ме, Билянке, събудиш!
Тя зела да го попощи,
сладък ми сънец заспа.
Отде са, Боже, издаде
тихи ми михни ветрове,
че са ламята зададе,
че са Билянка уплаши:
кликнала и тя да плаче,
тогаз се свети Йорги събуди
и си ламята прободе,
че ми водата протече,
че си Билянка заведе.
Царя и царацата
от сарай додет ще слязат,
тий от сарай не слязоха,
от прозореца повикаха:
- Ти стой, свети Йорге, почакай,
да ти дадем ключовете,
ключовете ни от хазната,
земай имане колко щеш!
Свети Йорги вярно продума:
- Халал да ви е детето,
халал да ви е имането!

....
Свети Георги и овчари

Потръгнал и свети Гьорги,
сутром рано на Гергьовден,
да отиде долна земя
да обиде сиво стадо,
сиво стадо, се ювчаре.
На път срещна свети Димитра.
Ютговаря свети Димитър:
- Ой та тебе, светим Гьорги,
тъй каде по път патьоваш?
Ютговаря светим Гьорги:
- Ще отида долна земя,
да обида сиво стадо,
сиво стадо, се ювчаре,
здраво ли са презимили,
живо ли са изягнили! -
Ютговаря свети Димитър:
- Ой та тебе, светим Гьорги,
сигя от там язе ида,
здраво беха презимили,
живо беха изягнили,
от ювчаре млого здраве,
да им пратиш земя с трева,
да им пратиш гора с листье! -
Пак потръгна светим Гьорги,
на път срещна свети Никола;
ютговаря свети Никола:
- Ой та тебе светим Гьорги,
тъй каде по път патьоваш? -
Светим Гьорги ютговаря:
- Ще отида долна земя. . . -
Ютговаря свети Никола:
- Ой та тебе, светим Гьорги,
сига язи от там ида. . . -
Светим Гьорги се зарадва,
та си всегна в куин джеба,
та извади клучовете,
та разключи небо, земя,
та им прати земя с трева,
та им прати гора с листе.
Зарадваха се ювчаре,
се ювчаре шилегаре.
Ютговаря Ян кехая:
- Ой ви вази, триста души,
се ювчаре шилегаре,
що стоите, та гледате?
Сабирайте да сбираме
мало-млого триста овна,
триста овна ваклошати,
ваклошати, каврушати,
да подарим светим Гьоргя,
че ни прати земя с трева,
че ни прати гора с листе! -
Ютговаря светим Гьорги:
- Не ще Гьорги триста овна,
триста овна ваклошати,
ваклошати, каврушати;
най-ще Гьорги едно ягне,
сутром рано на Гергьовден,
с чисто сърце отдадено,
с десна ръка подадено.

....
Свети Георги обхожда полето

Рано рани свети Гьорги,
рано ми рани на Гергьовден.
Йоседла си врана коня,
йоседла го, обузда го,
обузда го, възседна го,
да си обиде равно поле,
равно поле, зелен синор,
зелен синор и ливади,
и ливади и кошари,
и кошари и обори,
и обори и пчелари.
Че го срещна горска дива,
горска дива, самодива:
- Добра среща, свети Гьорги!
- Дал Бог добро, горска диво! -
Отговаря горска дива:
- Леле варей, свети Гьорги,
къде отиваш толкоз рано,
толкоз рано на Гергьовден?
Отговаря свети Гьорги:
- Ще да ида да обида,
да обида равно поле,
равно поле, зелен синор,
зелен синор и ливади,
и ливади и кошари,
и кошари и обори,
и обори и пчелари. -
Отговаря горска дива:
- И аз сега от там ида:
зелен синор до колене,
зелен синор и ливади,
се кошари разагнати,
се яганца ваклошати,
ваклошати, мингушати,
се обори разтелени,
се турчета белоглави,
белоглави, дългопави,
се кошари разроени,
се рояци, се леваци. -
Ния пеем, Бога славим,
от дружина добър вечер!

Разгледайте нашите предложения за подаръци за Гергьовден.

Ако искате друг дизайн, може да изберете от всеки един от нашите етикети, а ние ще поставим Вашите пожелания за Гергьовден.