БОГАТ АСОРТИМЕНТ ЕТИКЕТИ ЗА ВАШИЯ ПОДАРЪК
Разгледайте и изберете подходящ етикет за Вашият повод-подарък за рожден ден, подарък за Коледа, подарък за Нова година, подарък за Свети Валентин, подарък за юбилей, подарък за сватба, подарък за годишнина. Подарък за мъже, подарък за жени!
Влезте и разгледайте всички налични етикети.
ЛЮБОПИТНО
Подаръци за Свети Валентин - 14 февруари 2015 - Вино с индивидуален етикет!
Най-поръчваните подаръци за рожден ден - вина с индивидуален етикет!
Подаръци за мъже-Вино с индивидуален етикет!
Подаръци за юбилей-вино с юбилеен етикет! За 20,30,40,50,60,70,80-та год.
Подаръци за абитуриентски бал - Вина с индивидуален етикет!
Подаръци за имен ден - вино с индивидуален етикет!
6 – ти май: Гергьовден - Ден на храбростта и Българската армия
Идеи за подаръци-персонално вино с пожелание и снимка!
Подаръци за сватба - Вино с индивидуален етикет!
Подаръци за годишнина от сватба и какво да подарим?
Подаръци за нова година-вина с индивидуален етикет!
Подаръци за Коледа - вина с персонален етикет!
Подаръци за Коледа и Нова година – вина с индивидуален етикет!
Подаръци за Коледа – Вина с индивидуален етикет!
Подаръци за Никулден/6-ти декември-вино с персонален етикет
Подаръци за рожден ден-колекционни вина от годината на раждане на рожденика!
Подаръци за кръщене. Подаръци за раждане на дете - вино с индивидуален етикет.
Подарък за българските празници от август до декември
1 август - Св. мъченици Седем братя Макавеи. Св. Соломония. Св. Елеазар
(Водосвет) (Богородичен пост до 15 август).
6 Август - Преображение Господне(Разрешава се риба)
8 август - Св. Емилиан Изповедник, епископ Кизически.
15 Август - Голяма Богородица
Имен ден празнуват: Мария, Мика, Мара, Маша
26 август - Св. мъченици Адриан и Наталия
30 август - Св. Александър, Павел и Иоан, патриарси Цариградски.
Пренасяне мощите на св. Александър Невски
1 Септември - Симеоновден
Имен ден празнуват: Симеон, Марта
5 септември - Св. пророк Захария и праведна Елисавета
6 Септември - Ден на Съединението
8 септември - Рождество на Пресвета Богородица
14 Септември - Кръстовден
Имен ден празнуват: Кръстьо, Ставри
17 Септември - Вяра, Надежда и Любов
Имен ден празнуват: Любен, Люба, Любомир, Севда
22 Септември - Ден на Независимостта
1 Октомври - Св. Йоан Кукузел /ПП на певци и музиканти
6 октомври - Св. апостол Тома
14 Октомври – Петковден
Имен ден празнуват: Параскева, Петка, Петко, Пенка, Пенчо, Пеньо
18 Октомври - Св. мъченица Злата Мъгленска, ПП на художници и живописци
26 Октомври – Димитровден
Имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Димо, Дичо, Драган
28 октомври - Св. мъченица Параскева
1 Ноември - Ден на будителите, Св. безсребници и чудотворци Козма и Дамиан
7 Ноември – Задушница
8 Ноември – Архангеловден
Имен ден празнуват: Ангел, Ангелина, Михаил, Гавраил, Радка, Райна, Огнян, Пламен, Емилия, Емил/ ПП на касапи, колбасари и полицаи
11 ноември - Св. мъченици Мина, Виктор и Викентий; Св. мъченица Стефанида; Св. преподобни Теодор Студит
13 ноември - Св. Иоан Златоуст
14 ноември - †Коледни заговезни. Св. апостол Филип.
21 ноември - † Въведение Богородично (Ден на християнската младеж и семейство)
24 Ноември - Св. Екатерина /Катя/
30 Ноември - Андреевден
1 декември - Св. пророк Наум; Св. Филарет Милостиви
4 декември - Св. великомъченица Варвара; Св. преподобни Иоан Дамаскин
5 декември - 10 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. преподобни
Сава Освещени и Нектарий Битолски
6 Декември - Никулден /Никола, Николина, Ненка, Нина/ ПП на рибари, търговци и банкери
8 Декември - Студентски празник
9 Декември - Зачатие на Св. Анна /Анна/
14 декември - Св. мъченик Марин
20 Декември - Игнажден /Игнат/
На 20 декември се празнува свети Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Сред народа съществува поверието, че от Игнажден започват родилните болки на Богородица, както се пее и в коледните песни: "Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа".[Не се прави помен за починалите до Ивановден]
Най-характерен за този ден е обичаят "полаз" или "поляз". Всяко семейство смята за много важно кой и какъв човек ще влезе на 20-ти пръв в дома им, защото какъвто е човекът, такава ще бъде за тях и годината. Ако дойде добър, работлив, щедър човек — годината ще бъде добра, плодородна; ако дойде бременна жена - ще има изобилна реколта и т, н. Полазникът го черпят, а ако е добре възприет, го гощават със специално омесена пита и постни варива. Освен това с въже заграждат мястото, дето се хранят кокошките, за да се съберат на едно място и да не снасят по чужди гнезда. От този ден нататък семейството усилено се подготвя за идването на Коледа.
Имен ден посрещат: Ига, Иго, Игна, Игнат, Игнатка.
22 декември - Св. великомъченица Анастасия
24 Декември- Бъдни вечер
Наричат този празник още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. Тогава свършват Коледните пости, започнали на 15 ноември на Коледни Заговезни. На Бъдни вечер важна роля имат бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е избрано право тригодишно дърво. Млад момък го отсичал, донасял го в къщи и го палели в огъня. Народът вярвал че бъднякът поддържа огъня в огнището през цялата година. Обредните хлябове са три вида - посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят придружени с ритуали и песни.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея - нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен боб, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така кромид лук, мед, изсушени плодове, ракия, вино- всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На масата се слага също сурово жито, счукан чесън с орехи, сол, оцет и вода. Изпича прясна пита със сребърна пара. На когото се падне паричката, през цялата година ще бъде здрав, щастлив и ще носи пари в къщата. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама. До трапезата се поставят различни предмети - ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер е в семеен кръг. Най-възрастният в семейството прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Народът вярва че каденето прогонва злите сили. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. Хората не трябва да стават от масата, за да лежат кокошките върху яйцата и да измътят пиленца. Само най-възрастният може да става, но да ходи приведен, за да се превиват житата от зърно. Останалият хляб се слага на високо, за да израсне високо реколтата . След вечеря децата се търкалят върху сламата, за да натежат житата. От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Вида на храните на трапезата имат поминален характер. При сядането около нея някъде се поставя чиния за Богородица. През нощта софрата не се прибира, защото съществува вярването, че починали роднини ще дойдат на вечеря. На Бъдни вечер се гадае за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта, за здравето хората от семейството, за предстоящи бракове.
През ноща на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от 8 до 12 години, които посещават домовете в село. Този ритуал се нарича нарича "коледуване". Коледарчетата носят дрянова пръчка украсена със сухи плодове, цветни кончета и пуканки – нарича се сурвачка или сурвакница. Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Те не изпълняват песни, които се пеят по Коледа, а пеят само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята на къщата е приготвила сутринта колачета (традиционни български хлебчета, обикновено с формата на геврек), които им дава заедно със сушени плодове или яйца.
В църквите се отслужва света литургия.
Имен ден посрещат: Евгени, Евгения, Бистра
25 Декември - Коледа
Празничната атмосфера от Бъдни вечер преминава в нощта на Коледа. В миналото коледарите обикаляли къщите и благославяли техните стопани с обредни песни и стихотворения. На места тази традиция се е запазила и до днес.
Българската обредна традиция, свързана с Бъдни вечер и Рождество Христово, е богата и разнообразна. Подготовката за тях започва три седмици по-рано. Коледарски групи от млади момчета и мъже докъм 20-22 години се събират, за да учат коледни песни и благословии. Момите, младите невести и жени приготвят старателно празничните си дрехи. Майки, снахи, дъщери и синове, баби и дядовци мислят какъв подарък да направят на близките си хора...
Във всички християнски народи има три общи елемента на коледното празнуване: Бъдника, коледната елха и коледни подаръци. Коледният бъдник е християнският символ на светлината. Стопанинът отсича дебел крушов пън – “бъдник”, който се запалва вечерта в огнището и трябва да гори непрекъснато през цялата нощ. На места бъдникът или “бъдното дърво” се запалва още на Игнажден и се поддържа горящо до Голяма Коледа. Според поверието горящият бъдник пази домочадието от кара-коня и останалите демонични същества, които бродят на воля от Коледа до Водици. Въглените и пепелта от бъдника се запазват през цялата година.
Християнската традиция на коледната елха се е зародила преди пет века във френската област Елзас и оттам се разпростряла по цяла Европа. Тя ни напомня по свой начин, че Исус Христос е дървото на живота, около което се събират всички вярващи в него. Елхата, направена на Бъдни вечер, остава до Богоявление. Тя се въвежда в българската традиция на 24 декември 1879 г.
Подаръците, които си разменят в семейството, роднини и приятели на Коледа е също древен обичай. В празничния ден всеки е искал да зарадва близките си с по-специално внимание, което се изразява в подаряването на някоя вещ, която дълго да напомня за празника.
На Коледа семействата си гостуват. И докато на Бъдни вечер ястията са постни, на Коледната трапезата има месо. Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пъстърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки.
Докато Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинският празник – Коледа, съвпада с периода на зимното слънцестоене. Този важен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар. Този християнски празник отбелязва началото на новата слънчева година и е изпълнен с гадания за бъдещето, с магически действия, за осигуряване на плодородие и семейно благополучие. Денят преди Коледа е наричан още “Малка Коледа”, а навечерието на празника –“Бъдни вечер”. На Коледа във всеки дом се коли жертвеното коледно прасе.
Коледа се празнува три дни. На първия всички Христовци и Христини честват именния си ден, а на третия, който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име.
Църквата посвещава на Рождество вечерната служба на 24 декември и утринната на 25 декември
Имен ден посрещат: Христо, Кольо, Божин, Божана, Младен, Радостин
27 Декември- Стефановден
Имен ден посрещат: Стефан, Стефана, Стойко, Стоян, Стоил, Станка
31 декември - 1 януари НОВА ГОДИНА
Нова година се празнува от всички народи по света с надеждата за щастлив живот, за здраве и успех, за сбъдване на всички желания и мечти. В Българската традиция това е втората кадена вечер след Бъдни вечер.
Новогодишната вечер събира цялото семейство, много роднини и приятели. Традиционната празнична трапеза е богата и пищна. Готви се свинско с кисело зеле, пържоли, печена пуйка или охранен петел, пълнени с дреболии, с ориз и с много подправки. Прави се още "кавърма" — хубаво задушени парченца свинско месо, към които се прибавя праз лук и др. Прави се обреден хляб и баница със сребърна пара и дрянови пъпки. Баклавата също е неотменим специалитет. Някъде я заместват с баница с ябълки и орехи, а в по-ново време — с торта.
След каденето на трапезата, на която трябва да има в изобилие сурови плодове: ябълки, круши, грозде, портокали, мандарини и пр., фъстъци, орехи, бадеми, стопанинът завърта тавата с баницата. Всеки взима парчето, което се пада пред него. Важно е на празника да има различни гозби, вино и ракия, сокове и подсладени напитки. Разменят се новогодишни подаръци. Всеки се стреми да подари нещо на близките си.
За първия ден на Нова година е характерен обичая сурвакане. Сурвакарите, деца със сурвакница (дрянова клонка, украсена с пуканки, с червени конци, с парички или малки звънчета) казват новогодишна благословия:
”Сурва, сурва година весела година! Зелен клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна. Живо-здраво догодина, догодина, до Амина!”"
На 1 януари празнуват имен ден Васил, Василка, Веселин, Веселина, Веска, Веселка.