">>1 Април - Ден на хумора, сатирата и забавата

7 Април - Международен ден на здравето, Ден на здравния работник, Седмица на гората

11 Април - Св. Антип /Професионален празник на зъболекари/

11 Април(за 2009г.) - Лазаровден
Този празник е с подвижна дата и се празнува в събота, на  седмицата преди Възкресение Христово.

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, жестоко измъчван и убит от турците на 23 април 1802г. на 28–годишна възраст. Над мощите му ставали много чудеса. Изписан е в цял ръст в параклиса на Рилския манастир „Свети Архангел”.
Според народната вяра Лазаровден е празник на нивите, ливадите и горите. Легендите го представят като човек, който тръгнал с брадва в ръка, обикаля горите, подсича старите дървета, шумаците и храсталаците, почиства ливадите и ги подготвя за коситба. Затова в тоя ден земеделските стопани извършват тъкмо такава работа в полето.

12 Април (за 2009г.) - Цветница, Връбница.

Този празник е с подвижна дата и се празнува в неделя, на  седмицата преди Възкресение Христово.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Елица-Идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а), Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина .


На Цветница момите отиват рано на реката, кършат току-що разцъфнали върбови клонки, отнасят ги в църквата, където им се чете молитва. От осветените върбички завързват около кръста си да не ги боли. Върба се поставя и на входната врата на дома - за здраве.
И на Лазаровден и на Цветница се спазва строг пост, но на Цветница се разрешава риба.
След Цветница започва Страстната седмица – дните на мъки и страдания на Иисус Христос.

19 Април( за 2009г.) - Великден /Величко, Велика/

Великден се празнува на първата неделя от първото пълнолуние на пролетното равноденствие и след него. Тъй като пълнолуние може да настъпи на най-различна дата след пролетното равноденствие, Великден е най-рано на 22 март и най-късно на 25 април. (В православната църква трябва Велики четвъртък да е веднага след или по време на първото пълнолуние, настъпило през пролетта. Неделята след това е  Великден, най-често 1 седмица след католическия. )

Ето какво ни разказва преданието за последните дни от живота на Христос преди Възкресението:
Докато Христос и учениците му вървели към Йеросалим, за да участват в празнуването на еврейската Пасха, Йоан и Петър вече били там. Отишли по-рано, за да приготвят мястото, където да празнуват. Един човек, който носел стомна с вода, както им казал Христос ги завел в къщата, в която се състояла вечерята. Там Христос измил краката на своите ученици с думите: „Няма слуга по-голям от своя господар, нито пък пратеник по-горен от този, който го е изпратил”. Като седнали да вечерят, той им казал: „Един от вас ще ме предаде, един от вас, който се храни заедно с мен на същата тази трапеза и топи заедно с мен от същото блюдо”. Иисус потопил залък и го подал на Юда, а той тихо попитал: „Да не съм аз, Господи?” Христос кимнал с глава: „Ти!” Като започнал да се сбогува с учениците си, Петър обявил, че е готов да даде живота си за него, но Христос му рекъл: „Не, Петре, преди петелът да пропее три пъти тази нощ, ти ще се отречеш три пъти от мене”. Ученикът му Тома попитал: „Но Господи, ние не знаем къде отиваш, как тогава ще намерим пътя?”. Христос казал: „Аз съм пътят, и истината, и животът”. През това време Юда незабелязано се скрил в градината, а Иисус добавил, сбогувайки се с останалите: „Тази нощ всеки от вас ще се отрече от мен, защото писано е: „Ще поразя пастира и овцете ще се пръснат”.
Когато в Гетсиманската градина нахлули войниците, Юда им казал: „Трябва да заловите този, когото целуна!” Излязъл от тъмното, протегнал ръце, целунал Христос по бузата и рекъл: „Здравей, учителю!” Иисус отвърнал: „Защо си дошъл приятелю? С целувка ли предаваш Сина човешки?” После попитал войниците: „Кого търсите?” Войниците отговорили „Иисус от Назарет!” „Аз съм! Оставете другите да си вървят!”
След отвеждането на Христос, той е подложен на страшни мъчения, съден е и е осъден да бъде разпънат на кръст. Носил сам кръста си към върха Голгота. Разпънали го между двама разбойници. Това станало в петък. След смъртта си бил свален от кръста и погребан в събота сутринта. Когато в неделя, на третия ден, майка му и Мария Магдалена отишли да прелеят гроба му, видели, че той е празен. Синът Човешки и Божий бил възкръснал...
Народът не е прибавил никакви особени обичаи в този велик за човечеството ден. Но от времето, когато Христос възкръснал, е останала традицията да се боядисват червени яйцата.
Ето какво разказва в тази връзка преданието:
Мария Магдалена била жената, от която Христос изгонил седем бяса. Тя станала ревностна негова последователка. Присъствала на мъченията и разпъването му, заедно с Богородица го свалила от кръста и погребали, а на третия ден намерили гроба му празен – Иисус възкръснал и се явил на учениците си. Тогава Мария Магдалена отишла в Рим, явила се пред император Тиберий и обявила Пилат Понтийски, че е осъдил невинен човек и по този начин е нарушил римските закони. Казала също, че нерешителният Пилат е допуснал Христос да бъде руган, оплюван и дори да му нанесат побой, да го умъртвят и накрая – разпънат. Императорът поискал доказателства, че умрял човек може да възкръсне. Тя казала, че мъртвото тяло не е край, а само начало за нов живот, защото Бог със своята мощ ще възкреси всички в Съдния ден – един за живот, други за осъждане. И му подала червено яйце с думите: „Христос възкресе!” Императорът взел яйцето и се замислил за древноримската и старогръцката езическа философия, както и за вярванията на езическите народи в „космическото яйце”, от което се излюпва Вселената и за изненада на присъстващите отговорил: „Наистина възкресе!”
В българските народни обичаи, посветени на Великден, яйцата се боядисват в четвъртък преди Възкресение, рано преди слънце. Домакинята оставяла едно яйце пред иконостаса, друго – за обредния великденски хляб, с третото правела кръстен знак на децата си за здраве и го заравяла в житото, в лозето, в градината за плодородие и защита против житоберница и уроки.
В съботния ден се месят козунаци, обреден хляб, кукли – обредни хлебчета с червено яйце в средата, които се подаряват на роднински деца, които идват на гости, носят се на кръстник и роднини. Обредната погача се меси и украсява със сурови бели яйца – поставя се яйце на всеки член от семейството, а червеното, боядисано на Велики четвъртък, се оставя в средата. Когато се сяда на празничната трапеза, стопанката разрязва погачата така, че да се падне на всекиму яйце. Червеното взима тя, обелва го и го разделя между всички за здраве.
На Великден след черковната служба, когато се каже:”Христос возкресе!” и всички отговарят:”Наистина возкресе!”, хората се чукат с червено яйце и после със запалена свещ се прибират вкъщи.
На Великден имат имен ден Анастас, Анастасия, Велик, Велика, Величка, Величко, Християн, Християна.

1 Май- Ден на детето; Международен празник на труда и свети пророк Еремия.
През 1925г., по инициатива на столичните лекари д-р Стоян Ватев и д-р Димитър Киров, българското дружество „червен кръст” основава „Съюз за закрила на децата в България”. Две години по-късно, през 1927г., Съюзът обявява Ден на детето, който да се чества през пролетта – вторият неделен ден след Великден, Неделя на мироносците.
„Денят на българското дете” бил под покровителството на княгиня Евдокия и се е ръководел от върховния комитет с председател софийският митрополит Стефан. Били създадени хиляди трапезарии, летовища, детски лагери в манастирите. Празнували го с литературни програми и детски изяви.
След 1950г. Денят се провъзгласява на 1 юни, когато се отбелязва Международният ден на детето. Особено богати тържества и програми на този празник се организират след 1970г., когато по инициатива на Людмила Живкова се създава Международната детска Асамблея „Знаме на мира” със седалище в София.

1 май е и Международен празник на труда и свети пророк Еремия. Първи май е обявен за международен празник на труда и на солидарността на трудещите се от цял свят по време на първия конгрес на Втория интернационал, състоял се през 1889г., в памет на кървавите стълкновения между работниците и полицията в Чикаго през май 1886г. През 1890г. е празнуван в Германия, Австро-Унгария, Франция. През същата година е направен неуспешен опит да се празнува в България. През 1893г. се организира масова стачка под ръководството на социалистите в София, Пловдив, Хасково, Търново, Видин и други по големи градове. Въпреки полицейските репресии над първомайските манифестации, те продължават да съществуват под революционни лозунги и призив за борба срещу буржоазията.
В навечерието на Първи май 1936г. правителството обявява деня за Международен ден на работническата солидарност и за „патронен празник на националното българско работничество”. След 9 септември 1944г. официално е обявен за Празник на труда, в навечерието на който се обявяват наградените ударници и носители на високи трудови отличия.
Православната църква празнува на първи май - денят на пророк Еремия, живял около 600 години пр. Хр. Бил страстен изобличител на пророците на своите съвременници и дълбок прорицател за идващите събития през вековете. Неговата „Книга на пророк Еремия” е включена в Стария завет. Той предсказвал, че вавилонският цар Навуходоносор ще завладее и съсипе Йеросалим, а народът му ще бъде пръснат по света, за да изстрада в робство свойте грехове. Преселил се в Египет, предсказвал идващата гибел и завладяването на Египет. Бил убит с камъни.
В бита на българите съществува поверие, че змия влезе ли в къщата, някой ще умре. В деня срещу празника на свети пророк Еремия става гоненето на змии и гущери.

На много места в страната ни правели „майосана ракия”, като в бутилка ракия поставяли листа от различни билки и след това пиели.

2 Май/събота/ - Св. цар Борис

5 май - Св. мъченица Ирина

6 Май  - Гергьовден/ ПП на овчари, пастири, военни и млекари
На 6 май (двадесет и трети април в миналото), църквата празнува денят на свети Георги.
Смята се, че светецът е покровител на земеделието и скотовъдството. В началото на XX век е обявен за Ден на българската войска и храбростта.
На 6 май 1877г. пратениците от град Самара – кметът Е. Т. Кожевников и членът на градския съвет П.В.Алабин – поднасят на българското опълчение скъпоценен дар – Самарското знаме.
Нашият народ е украсил с много песни, предания и легенди живота на светеца. В тоя ден всеки дом прави жертвоприношение – агне в чест на свети Георги. Агнето винаги се избира мъжко, обикновено то е първото, родено през новата година. Рано на празника моми, невести и ергени отиват в полето, берат цветя и вият венци: за жертвеното агне, за овцата, която първа ще излезе да я издоят, за ведрото, в което се дои млякото и за шапката на овчарите. Огромен венец във вид на арка се поставя на вратата на кошарата, за да минат под него овците за доене.
Преди да заколят гергьовското агне, четат му молитва. Със запалени свещи на рогата, а на шията с окачен венец. Заколването става на определено място срещу стената на къщата, за да бъде напръскана тя с кръв – по нея се гадае дали ще бъде здрава и плодородна годината. Тази кръв, след като се направи кръстен знак на вратите и на челото на децата, се заравя или излива в реката.
Обикновено на Гергьовден цялото село се е събрало на едно място и е носело печено агне, обредна погача, прясно сирене, овче кисело мляко, ракия и вино. След богатата трапеза се развихрят буйни хора, където стари и млади показват своето изкуство. Люлеят се за здраве и стари, и млади.
За свети Георги се разказва следната легенда: Една деветглава ламя запирала водите и не разрешавала да има нито животински, нито растителен свят. За да пусне водата, тя искала човешка жертва. В двубой с нея свети Георги я победил. Заради тази победа над чудовището и за издържаните тежки мъчения, за да се откаже от вярата си, народът го нарекъл Победоносец. Той е бил обезглавен и погребан близо до град Бейрут, при планината Ливан.
В българската иконография свети великомъченик Георги Победоносец се изобразява като млад, силен мъж, възседнал бял кон и дълго копие в дясната ръка, забито в устата на страшен змей.

На този ден празнуват: Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо

12 Май  - Св. Герман; Кирил и Методий

На 12 май се отбелязва празника на свети Герман (Герман е патриарх Константинополски, избран през 715г.). Той влязъл в остър спор с император Лъв Исварянин за поклонението пред иконите и затова напуснал длъжността си и отишъл в манастир като обикновен монах. Известен е като автор на съчинения за иконопочитанието, против ересите, за литургията и на много поучителни слова. Наречен е от народа Градушкар.
Някъде правят кукла от кал – мъжка, с изразен фалос, положена като мъртвец в дървено ковчеже или на дъска, отрупана с цветя, със запалени свещи и приготвена за погребение. Наречена Герман, куклата пренощува така приготвена на открито или в двора пред къщата. На сутринта участничките в обичая се събират. Едни остават в къщата да приготвят помена, другите взимат куклата и потеглят към реката или някое блатисто място. Жените, облечени в черни дрехи и с черни кърпи, вървят, оплакват високо и нареждат: „Ой, Германе, умрял Герман от киша за суша”. Заравят куклата или я хвърлят в реката. После се връщат в къщата и правят гощавка като при истински помен.
На този ден празнуват Герда, Гердан, Гердана, Герман, Германа.

На 11 май църквата отбелязва празника на създателите на славянската писменост – братята Кирил и Методий. Рано канонизирани светци, те били чествани от църквата поотделно и в деня на смъртта им: свети Кирил, наречен Константин Философ, умира на 14 февруари 869г. в Рим, а свети Методий – на 6 април 885г. в манастира „Полихрон” в Олимп (Мала Азия). После обединили празника им на 6 април, тъй като били братя и имали общо дело, но поради Великия пост избрали 11 май като най-подходящ.
Празнуването със специална служба и четене на житията продължавало до нашествието на татарите и турците по славянските страни. Дали някога този ден се е отбелязвал по друг начин няма сведения. За пръв път в по-ново време, през 1857г., денят на светите братя е почетен в българската църква „Свети Стефан” в Цариград заедно със служба и за свети Иван Рилски. На следващата, 1858г., този ден е отпразнуван в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица”, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на двамата братя.  В средата на XIX век честването било възобновено и в Русия, и в цяла България, във връзка със започналата борба за църковна независимост. По повод хилядагодишнината от моравската мисия на Св.Св. Кирил и Методий, руския свети Синод взел решение: „За спомен на хилядолетието, откакто бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863г., 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий”. Оттам това празнуване се разпространява по всички православни християнски народи.
В София празникът е бил организиран от учителя Сава Филаретов.
Наред с българските първенци, водачи на еснафи, търговци и др. На него присъстват и турските административни власти. След словото на Филаретов, Осман паша подарява две хиляди гроша, които да се раздадат на учениците и ученичките.
След Освобождението 11 май става „всеучилищен празник”. Тогава се ражда идеята за специален химн. Той бива създаден през учебната 1900/1901г. Стиховете на „Върви, народе възродени” са на поета Стоян Михайловски, обнародвани в сп. „Мисъл”, кн.9-10, с.597. Годината е 1892-ра, месец юни. На заглавието „Кирил и Методий” е написано: „Проект за български всеучилищен химн”.
Музиката е написана от учителя по музика в Петокласното ловчанско училище Панайот Пипков. Забележителната мелодия Пипков написва и разучава с учениците си в един учебен час в началото на месец май 1901г.

21 Май - Константин и Елена

На 21 май се празнува денят на равноапостолите цар Константин, живял от около 280 до 337г., и майка му – царица Елена.
Константин обединил империята, която до тогава била управлявана от няколко съуправители - кесари. През 313г. той издава Миланския едикт, с който дава свобода на вероизповеданията и християнството става една от държавните религии. Самият Константин приема християнството съвсем в края на живота си. Царица Елена отишла на поклонение в местата, дето е живял Христос, построява няколко манастира и открива Кръста, на който е бил разпнат Исус.
На 21 май в Странджа се играят нестинарски игри. При залез слънце жарта се разстила на по-широк терен, музикантите свирят и когато светият тъпан задумка, нестинарите влизат и играят боси в огъня с иконата, носена от главния нестинар, отиват в дома му или в пригоденото за тази цел параклисчесе молят, а после се угощават.
На този ден празнуват имен ден: Елена, Еленко, Елка, Константин, Константина, Костадин, Костадинка, Коста, Кунчо, Елин, Илона, Динко, Койчо,Лена, Ленка, Еленица и пр.

24 Май - Ден на Българската просвета, култура и славянската писменост, ПП на учители, учени, ученици и просветни дейци

28 Май – Спасовден (Възнесение Господне), ПП на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари

На 40-ия ден от Възкресението, Христос се явил при учениците си и заедно с Богородица се изкачил на Елеонския хълм край Йерусалим и от тук се възнесъл на небето. Според народното вярване, от Великден до Спасовден мъртвите са на земята, а на самия Спасовден Христос с камшик ги прибирал в небесата. Затова срещу празника близки на покойниците отиват на гробовете им да палят свещи, а някъде – и огньове върху тях. После ги заливат обилно с вода. Срещу Спасовден болните ходят да берат за здраве цветето росен. Според обичая, болен мъж взима чужда жена за побратим, а болна жена – чужд мъж. Двамата отиват в гората да пренощуват, където има росен. До себе си оставя кратунка с вода и сутринта по нея гадаят: ако в кратунката е паднало листо, буболечка или цветче, ще оздравее. Ако има пръст ще умре.
На този ден празнуват Спас, Спаска.

30 май - Св. преподобни Исакий., Св. Емилия

1 Юни - Международен ден на детето

6 Юни – Задушница

7 Юни (за 2009г.) - Петдесетница

Десет дни след Възнесение Господне се празнува Петдесятница – осмата неделя след Възкресение Христово (Пасха).
Петдесятница е винаги в неделя, а свети дух в понеделник. На този ден се отива рано на гробовете на покойниците и се преливат с вода и вино, носи се орехова шума, оставят се и цветя. У нас много църкви и манастири имат за патрон света Троица. На богослужението в тях се събира много народ, после има курбан и всенародни веселби и угощения.
Преданието разказва, че на този ден майката на Спасителя – Богородица и Христовите ученици се били събрали в къщата, в която се състояла тайната вечеря, когато Христос предсказал предателството на един от тях, измил им краката и обещал, че на петдесетия ден ще им даде знак. „И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделиха, и се спряха по един на всекиго от тях. (Деяния на Апостолите 2:2-3)”Учениците на Христос се разпилели по света, за да проповядват неговото учение.
Първата неделя след Петдесятница (Вси светии) посрещат имен ден всички, които нямат конкретна календарна дата за имен ден.

14 Юни - Петрови заговезни

15 Юни – Видовден
Колкото и да търсите в църковния календар светец с име Видо или Вида, няма да успеете да откриете. В Черна гора, Сърбия и Херцаговина, където празника е също запазен в паметта на народа се твърди, че „свети Виду” е християнска трансформирана представа за езическия бог Виду.

Обстоятелството, че Видовден е празнуван преди всичко в рударските селища на балканския полуостров, включително и в тези на българска територия, дава достатъчно основание на някои да приемат, че се касае до празнуване в чест на свети Вит – светецът закрилник на саксите, чиито култ е бил пренесен на Балканите и натурализиран всред православното население от масово придошлите в металодобивните селища саксонски рудари.
В Саксония (а и в Чехия), свети Вит се счита светецът закрилник на зрението. На този ден в много райони на Средна Европа страдащите от очни заболявания напръскват със свежи клонки овлажнени от утринна роса от листните пазви на растението „видовиня” или „вида”, наричано на някои места „огнивче” или „лугачка”. Счита се, че тази роса има изключително благоприятно въздействие при очни заболявания. Екстрактът от „видовията” се използва и при приготвяне на съвременни препарати за очни заболявания от някои световноизвестни фармацевтични фирми..
На Видовден - 15 юни 1389г. е станала прочутата Косовска битка между армията на Мурад I и обединените балкански християнски войски. В тази битка бил убит султан Мурад I, но османските пълчища разгромили християнските войски, при което загинали много сърби, босненци, черногорци и българи.
Тъй като по-голяма част от българските отряди изпратени в обединените християнски сили на Косово поле са изхождали предимно от районите, за които стана дума по-горе, възможно е, масово посетените събори на Видовден в западните покрайнини на българските земи на запазени от столетия оброчища, да са в памет на загинали българи в Косовската битка.

24 Юни- Еньовден /Еньо,Яна,Янко/

Еньовден – 24 юни – денят непосредствено след лятното слънцестоене е празнуван още от езическа древност както сред славянските и прибалтийски народи, така и от някои етнически групи в Северна Европа.
Християнската църква го посвещава на раждането на най-близкия до Христос в канониническата йерархия светец – Йоан Предтеча. По този начин празниците на зимното слънцестоене църквата отрежда на рождението на Христос, а тези през лятното слънцестоене – на Йоан Кръстител. Тъкмо заради това Еньовден е известен сред народа и като „Летен свети Иван”.
Еньовден, по същество е празник на слънцето и водите. Това е изпращане на плодоносния бог по обратния му път към зимата. Не напразно народът казва, че на този ден „Еньо си намества кожуха да върви за сняг”, а  „слънцето се завъртва на зима”.

Еньовден е и празник на тревите и уханните билки. Почти навсякъде той е известен и като „Еньо Билкобер” или „свети Иван Бильобер”. На този ден, рано, още по тъмно, преди първи петли, млади и стари жени са излизали по поляните да събират лековити билки за зимата. По вековно поверие се приема, че след тази дата голяма част от билките загубват лечебните си качества.
Интересно е, че това вековно наблюдение на народа не е лаическо предубеждение, а се потвърждава и от съвременните химико-аналитични изследвания. Не напразно индустрията за етерични масла в климатичния пояс на Европа приключва активната си преработвателна дейност по принцип на 25 юни.

29 Юни- Петровден

29 юни е неподвижен църковен празник, който в източноправославния календар е посветен на светите равноапостоли Петър и Павел. Те са наречени още „стълбове на православната вяра”. Ученици на Христос, ревностни разпространители на учението му, те преминават през тежки изпитания. Завършват земния си път в Рим през 68г. при царуването на Нерон. Апостол Петър бил разпнат на кръст, а апостол Павел – посечен с меч. Две седмици преди празника църквата е определила да се пости. В тези дни не се ядат блажни ястия. След Петровските пости, християните отиват в църква. В края на св. литургия за Светите апостоли, свещеникът причестява тези, които са постили.
Народната вяра тачи Св. Петър като пазач на райските порти. На този ден се раздават ябълки - петровки, за да разреши свети Петър на починалите деца да си откъснат плод в райската градина.
На традиционната петровденска трапеза се слага винаги прясна пита, баница, прясно сирене и задължително петровско /тазгодишно/ пиле, с което се отговява след постите. Празникът е един от дните, в които се прави курбан. На Петровден може да се работи.
Макар, че в църковно християнския календар на същата дата е отбелязан и денят на апостол Павел, народът тачи ПАВЛОВДЕН на следващия ден – 30 юни. Именно този ден се тачи за предпазване от огън /пожар/, от гръм и отчасти от градушка. Много строго се спазва забраната да не се работи и особено да не се пали огън, за да не се запалят снопите или непожънатото жито на нивите.

Имен ден празнуват: Петър, Павел, Павлина, Петрана

1 юли - Св. безсребърници Козма и Дамиан. Възвръщане мощите на св. Иоан Рилски чудотворец

4 юли - Св. Андрей, архиепископ Критски

16 юли - Св. мъченица Юлия девица

17 юли - Св. великомъченица Марина

20 Юли- Пророк Илия(Илинден)

24 юли - Св. великомъченица Христина

27 Юли - Св. Пантелеймон, ПП на лекари и аптекари

31 Юли - Богородични заговезни Св. свещеномъченик Симеон Самоковски